Лечебно сапунче стрък - при бронхит и кашлица, Saponaria officinalis

Сапунче стрък – Белонога

Saponaria officinalis L.

Сапунчето е красиво цвете с благоуханен аромат. Ще го срещнете из влажните пясъчливи и чакълести места покрай реки и поточета. Разпространено из цялата страна до към 1000 м надморска височина. Отглеждано из градините като декоративно цвете.

Корените съдържат до 5% сапонини, главно сапорубин и сапорубинова киселина, производни на пентацикличните терпени, гипсогенин - тритерпенов сапонин.
Надземната част съдържа флавоновия глюкозид сапонарин, който при хидролиза дава смес от агликоните сапонаретин и витексин (производни на апигенина); листата са богати на витамин С - около 1%.

Всъщност, поради амфифилната природа, която произтича от комбинацията от хидрофилни захарни вериги и липофилен сапогенин, сапонините могат да действат като повърхностно активни вещества и да произвеждат сапунени пяни, когато се разклащат с вода.
Сапонините проявяват различни биологични и фармакологични свойства, включително хемолитични, цитотоксични, имуномодулиращи, противовъзпалителни и противотуморни ефекти.

От древни времена широк спектър от сапонините на сапунчето са служили като ключови съставки в растителните и нетрадиционни лекарствени средства, особено в нетрадиционната китайска медицина.

Действие на Сапунче стрък

Отхрачващо, диуретично, потогонно, слабително действие.

Приложение на Сапунче стрък

При бронхити и други заболявания на дихателната система, съпровождащи се с гъсти бронхиални секрети и мъчителна кашлица.

При бронхиална астма.

При ревматизъм, ставни болки, подагра, метеоризъм, кожни обриви, косопад.

Начин на употреба на Сапунче стрък

Отвара - 1 чаена лъжичка билка ври 5 мин с 250 мл вода. След изстиване се прецежда. Взема се по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно.

За да се предотврати загубата на коса и да се стимулира растежа на косата, с памучен тампон се втрива в скалпа концентрирана отвара от сапуниче (1-2 часа преди измиване), след което се изплаква.

Противопоказания

Отровно! Силно действаща билка! По лекарско предписание, с лекарски контрол!

Научете повече за билката Сапуниче

Характерни особености

Сапуничето (лат. Saponaria officinalias L.) е вид от рода (лат. Saponaria) от семейство карамфили (лат. Caryophyllaceae). Родът включва около 30 вида едно- или многогодишни треви, разпространени в умерената зона на Евразия, главно в Средиземноморието, Западна и Централна Азия.

Ботаническо описание

Многогодишно, високо 30-70 см. Има пълзящи, силно разклонени, леко заплетени коренища с дебелина до 1 см. Корените са тънки (до 6 мм), цилиндрични, леко извити, като коренища отвън са червеникавокафяви, а отвътре жълтеникаво-бели. Стъблата са многобройни, изправени, възлови, прости или леко разклонени на върха, фино опушени. Листата са прости, противоположни, обикновено без прилистници, ланцетни или елиптични, понякога продълговати, дълги 5–9 mm, цели ръбове, остро-грапави, заострени, стеснени в основата до много къс дръжка, горна седалка. Цветовете са бисексуални, миризливи, на къси дръжки (с дължина 3–10 mm), събрани в рохкави съцветия. Чашелистчето е зеленикаво, пухкаво, тръбовидно-цилиндричен, колюстовиден с 5 неравномерни зъба, останал с плода. Corolla свободно свободни, венчелистчета, включително 5, бели или розови, понякога с лилав оттенък, с дълъг нокът. Тичинките 10 са подредени в два кръга. Точилка с горен яйчник с един яйчник. Формулата на цветето е * H (5) L5T5 + 5P (5). Цветовете са протандрични, опрашват се само от пеперуди. Плодът е продълговато-яйцевидна, едногнездна капсула, отваряща се със зъби. Семената са многобройни, малки, почти черни, с огънат ембрион и перисперм. Цъфти през юни-август. Семената узряват през септември.

Събиране на суровини

Като лечебни суровини се използват коренища и корени на сапуненото ястие, известни като "червен сапунен корен", както и листа. Препоръчително е да събирате корените и коренищата на сапунената кост в късната есен, след като въздушните части умират, но тя може да бъде прибрана и в ранна пролет, преди да се отгледа. Изкопават корените и ги почистват от земята, измиват ги в студена вода, смилат ги на малки парченца с размери 8-10 см. Изсушават ги на открито на сянка, или в добре проветриви помещения, или в сушилни при температура до 50 ° С. Миризмата на суровини е приятна. Суровините се съхраняват в платнени торбички или в дървени контейнери. Срокът на годност на суровините е 2-3 години. За лечебни цели, в народната медицина, листата се събират и по време на цъфтежа на растението. Изсушени и съхранявани листа по традиционния начин.

Химичен състав

Всички части на сапуна съдържат тритерпенови сапонини. Корените и коренищата са особено богати на сапонини; 20-25% от тях са открити, от които са изолирани сапонарозид, хипсогенин, сапорурубрин и сапорубринова киселина. Освен това корените съдържат въглехидрати (гентиобиоза, сапонароза, олигозахарид), танини, етерично масло, слуз, смоли, пектини, минерални елементи (калций, мед, манган, цинк и др.). В листата са намерени флавонов гликозид сапонарин, витексин, сапонаретин, както и алкалоиди, аскорбинова киселина (до 1%).

Фармакологични свойства

Фармакологичните свойства на сапуничето се определят от неговия химичен състав, по-специално сапонини. 
Сапунчето е силно отхрачващо и антитусивно средство, използвано за разреждане на гъста бронхиална слуз при бронхит, пневмония, магарешка кашлица, мъчителна кашлица. Освен това, билката проявява антимикробни, диуретични, холеретични, противовъзпалителни, заздравяващи рани, антибактериални и антимикробни ефекти. 

Приложение в традиционната медицина

В народната медицина сапуничето е много популярно. Използва се главно като отхрачващо, холеретично, диуретично и антиревматично средство, както и при кожни заболявания.
Водните екстракти от корените и надземната част на сапуненото ястие се използват широко като отхрачващо и противокашлено средство при заболявания на дихателните пътища (бронхит, пневмония, магарешка кашлица, болезнена кашлица), холеретик (с жълтеница), диуретик (водянка, оток с бъбречен и чернодробен произход), диафоретик и слабително (при запек). Инфузия с корени се използва при ревматизъм, подагра, болки в ставите, хроничен хепатит, холецистит, заболявания на стомаха и червата (особено при метеоризъм), гадене, заболявания на далака, киселини. Бани, лосиони, мехлеми се използват при лечение на краста, екзема, люспест лишей, гнойни рани, фурункулоза, скрофула, кожни обриви и дерматити. Отвара от сапунче срещу люспест лишей е много ефективна. Груел - настъргани корени от сапунче с малко количество гореща преварена вода се използват за лечение на гнойни рани, еризипели и екземи. Корен от сапуниче се дъвче при зъбобол. Използва се като диуретик при асцит.
В народната медицина отварите от корените и коренищата на сапуниче се използват при неразположение, заболявания на бъбреците, черния дроб, далака, особено за заболявания, свързани с метаболитни нарушения. Парени пресни листа под формата на компреси се използват и за лечение на гнойни рани и язви.
В народната медицина коренищата на сапун се използват активно за аденом на простатата. В смес с други билки се използва при простатит, чести замърсявания и цистит. С отвара от сапунче измийте засегнатите от херпес области. Отвара от коренището и корена на сапуна измиват косата си (2 пъти седмично) с мазна себорея. За да се предотврати загубата на коса и да се стимулира растежа на косата, концентрирана отвара от сапуниче с памучен тампон се втрива в скалпа (1-2 часа преди измиване), след което се изплаква. При локална плешивост, отвара от коренища и листа от сапуничето се втрива във огнищата на плешивост. В народната козметика се измиват пенести настойки от топла вода от коренището и корена на сапуничето, за да омекотят кожата.

Противопоказания и странични ефекти

Дългосрочно или в големи дози не се препоръчва употребата на препарати от сапуниче, тъй като могат да се появят странични ефекти (гадене, коремна болка, повръщане, диария, кашлица, спазми, втрисане, сухота в устата и др.).