Шипка плод - за имунитет и при авитаминоза, Rosa canina

Шипка сушен плод за полезен и ароматен чай

Rosa canina

Шипките са свързани с множество ползи, включително подобрен имунитет, здраве на сърцето, загуба на тегло и стареене на кожата.

1. Богат източник на антиоксиданти

Плодът на шипката е богат на антиоксиданти и много витамин С. Чаша чай или две, ще ви осигурят необходимата дневна доза от ценния витамин, за да поддържате силна имунната система.

Антиоксидантите са вещества, които защитават или намаляват увреждането на клетките, причинено от молекули, наречени свободни радикали.

Консумирането на храни и напитки , богати на антиоксиданти, може да предпази от хронични състояния като сърдечни заболявания, рак и диабет тип 2.

В проучване на съдържанието на антиоксиданти в шест плодови екстракта е установено, че шипката има най-висок антиоксидантен капацитет.

По-конкретно, установено е, че съдържа високи нива на полифеноли, каротеноиди и витамини С и Е, всички от които имат мощни антиоксидантни свойства.

2. Укрепва имунната система

В сравнение с други плодове и зеленчуци, шипките предлагат едно от най-високите нива на витамин С. Този витамин, заедно с други съединения в чая от шипка, помага за укрепване и защита на вашата имунна система.

3. Предпазва от сърдечни заболявания

Поради високата си концентрация на антиоксиданти, чаят от шипка може да бъде полезен за здравето на сърцето .

Проучванията показват връзка между приема на витамин С и риска от сърдечни заболявания.

Шипките също са с високо съдържание на флавоноиди. Доказано е, че тези антиоксиданти намаляват кръвното налягане при хора с повишени нива и подобряват притока на кръв към сърцето.

4. Предпазва от развитие на диабет тип 2

5. Намалява възпалението и болката

Чаят от шипка е с високо съдържание на съединения с противовъзпалителни ефекти, включително полифеноли и галактолипиди.

Галактолипидите са основните видове мазнини в клетъчните мембрани. Напоследък те бяха изследвани за техните силни противовъзпалителни свойства и потенциал за намаляване на болката в ставите.

Проучвания сочат, че добавянето на шипка в дневната диета значително намалява болките в ставите при хора с остеоартрит и ревматоиден артрит.

6. Бори се със страеенето на кожата

Чаят от шипка е богат на съединения, за които е доказано, че предпазват кожата ви от стареене, включително витамин С и каротеноиди. 

Шипка - лечебно действие

Уплътнява капилярите, действа запичащо и кръвоспиращо. Билката е полезна при задръжка на течности в организма, пясък в бъбреците и жлъчния мехур, възпалителни процеси в бъбречните и пикочните пътища, облекчава кървящи хемороиди, кръв в урината.

Има информация, че шипката понижава кръвната захар, влияе благоприятно при инфекциозен хепатит, засилва образуването на червени кръвни телца, понижава холестерола в кръвта, повишава физическата работоспособност. Подобрява окислително-редукционните процеси в клетките.

Приложение на шипките

При кръвоизливи от вътрешни органи, витаминен недоимък, диабет, магарешка кашлица, трудно уриниране, хепатит, атеросклероза, анемия, пясък в бъбреците и жлъчния мехур, хронично възпаление на бъбреците (нефрит), обилна менструация, диария.

Начин на употреба на Шипка сушен плод

Отвара: 1 супена лъжица натрошени плодове от шипка се вари около 10 минути в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пие 3 пъти на ден по 1 кафена чашка преди хранене.

Употребява се и т. нар. „шипково вино": 1/2 кг шипки с 4-5 л вода и 1/2 кг захар се държат до печката при често разклащане. След една седмица се прецежда и се пие вместо вода.

Състав

Шипка плод сушен (Rosa canina).

Противопоказания

Не приемайте масло, сироп, и чай от шипка, ако имате жлъчно - каменна болест. Активният диуретичен ефект може да предизвика движение на камъни в жлъчния мехур и по-нататъшно запушване на каналите. Рискът от такова усложнение е доста нисък, но вредата за здравето в случай на появата му е значителна.

Нежелани ефекти

Избягвайте използването на масло, инфузия и сироп от шипка, независимо дали плодът, листата или корена са били използвани за приготвянето му, при сериозни сърдечно-съдови заболявания. В този случай експозицията на съдовете на витамин К, съдържащи се в шипката, може да бъде вредна, а не полезна. Ако диагностицирано с тромбофлебит или с тенденция да се образуват кръвни съсиреци, да се използва инфузия или сироп от която и да е част на шипката. Витамин К увеличава съсирването на кръвта и следователно може да увреди здравето чрез предизвикване на тромбоза

Научете повече за Шипка

Характерни особености

Шипките — Rosa canina L., R ferox M. B., R. agrestis Savi, R. rubrifolia Vill. и др.— от сем. Розоцветни — Rosaceae — са известни, твърде много разпространени у нас храсти. Цветовете са бели или розови. Плодовете (семките) са дребни, поместени в разрасналото се. цветно легло, образуващо лъжлив плод.

Време за бране

Август—октомври.

Начин на бране

Брането на шипките започва при пълното им зачервяване преди омекването. Събирането става с ръка или със специални гребени (шипкоберачки). Събраният материал се поставя в щайги и касетки с по-гъсто заковани дъсчици, кошници и др., като се внимава да не се мачка и набива. Събират се шипките без плодните дръжки. Не се чака пълното узряване, защото през време на пренасянето такива плодове се смачкват лесно и се развалят. Не трябва да се събират замръзнали или мръзнали по-рано плодове, защото те са загубили голяма част от количеството на витамин С. Могат да се берат и за пръв път замръзнали плодове само когато ще се преработват веднага, без да се размразяват и сушат.

Качествени изискванияза пресния шипков плод

По БДС 2275—55 зрелите пресни шипкови плодове трябва да отговарят на следните качествени изисквания:

XXXI.    Външен вид — да са пресни, чисти, нормално развити,, здрави, без плододръжки. Допускат се до 10% по тегло плодове с плододръжки.

XXXII.   Цвят — да е червен, оранжевочервен или оранжев, характерен и типичен за вида. Допускат се до 10% по тегло нетипично оцветени плодове, от които не повече от 1% почернели.

XXXIII.  Зрелост —- да са узрели, но твърди. Допускат се до 10% по тегло презрели (омекнали) плодове.

XXXIV.  Повреди: а) механични — допускат се до 8% по тегло;

б)        повреди от болести и неприятели, загниване, мухлясване и признаци на ферментация не се допускат.

XXXV.   Примеси (чужди плододръжки, листа, клонки, клечки, пръст и др.) се допускат до 1% по тегло.

Допустимите отклонения по всички показатели заедно не трябва да превишават 25%.

Начин на сушене

Събраните плодове трябва да се- сушат веднага след брането. За да се запази витамин С, сушенето трябва да се извърши бързо.

Ако за незабавното сушене на плодовете липсват условия, те могат да се съхраняват до 24 часа при температура от 3 до 10° без опасност качеството им да се намали или до 10 дни при температура от 2 до 4°.

Сушат се обикновено целите плодове или след разрязване и изваждане от тях на семената и власинките за получаване на шипки-люспи.

Най-доброкачествена билка с най-високо витаминно съдържание се получава, ако сушенето се извърши веднага след брането на плодовете във вакуум-сушилни при температура 65—70° (5—6 часа) или в обикновена сушилня с добра вентилация при температура 30—40° в продължение на 4—5 часа,, а след това се досушава при температура до 100°, като температурата се повишава постепенно и се внимава материалът да не прегори.

Шипки с най-добър външен вид се получават, когато се сушат в проветриви помещения на сянка, разстлани на тънък пласт. Съдържанието на витамин С в такива шипки обаче значително намалява.

Може да се извърши сушене и на слънце, като плодът се разстила на тънък пласт върху рамки и постелки и често се: разбърква.

Рандеман

От 2—2,5 кг свежи цели шипки се получава 1 кг сухи цели шипки. От 4,9—5,1 кг свежи цели шипки се получава 1 кг сухи шипкови люспи.

Описание на готовата билка:

XXXVI.  Цели шипки. Изсушените цели несъщински плодове на шипката (шипки) имат различна форма — сферична, яйцевидна, бутилковидна и др., — лъскава или матова повърхност, която често е набръчкана. Вътрешната част на цветното легло има изобилни дълги, твърди, четинести власинки. Плодчетата (семките) са дребни, бели, светложълти или светлокафяви, със слабо забележими ръбчета. Цветът на шипките е оранжево- червен до тъмночервен, вкусът — възкисело-сладникав, слабо стипчив.

XXXVII. Шипки-люспи. Несъщинските плодове (шипките), прерязани надлъжно, напречно или раздробени на отделни части, очистени от плодчетата (семките) и власинките. Те са с неправилна разнообразна форма и големина. Външната им повърхност е оранжевочервена или възкафявочервена, понякога лъскава, малко или много набръчкана. Вътрешната им страна е матова, много рядко с остатъци от власинки или плодчета (семки).

Качествени изисквания за сухия шипков плод

1.3а целите шипки. По БДС 777—52 сушените цели шипки трябва да отговарят на следните изисквания:

а)         Вкус и миризма — да е свойствен на сушени шипки. Вкус на прегоряло и друг страничен вкус или миризма не се допускат.

б)        Цвят — да е оранжевочервен. Не се допускат за екстра качество жълтеникави и тъмнокафяви плодове. Допускат се жълтеникави и тъмнокафяви плодове за I качество до 3% по брой и за II качество до 10% по брой.

в)         Примес на плодови дръжки, листа, прегорели и смачкани плодове и др. за екстра качество не се допускат. Допускат се за I качество не повече от 0,2% по тегло и за II качество не повече от 0,5% по тегло.

г)         Влага — допуска се за екстра и I качество до 10%, а за II качество — до 12%.

д)        Съдържание на аскорбинова киселина (витамин С) в мг на 100 г се изисква за екстра качество не по-малко от 400, за 1 качество не по-малко от 250, за II качество се допуска под 250.

е)         Големина на плода в мм по напречния диаметър се изисква над 8 мм за екстра и I качество; за II качество големината на плода не се нормира.

Не се допуска наличност на пясък, уловим органолептично.

Сушените цели шипки не трябва да имат плесени или каквито и да са следи от складови неприятели.

За изследване на качествените изисквания за сухите цели шипки се прави средна проба в количество 1,5 кг, която се разделя на три. Две от пробите се изпращат за анализ, а третата остава у производителя. Пробите се пломбират и етикетират с пломбата на производителя.

2. За люспите. Сушените шипкови люспи трябва да отговарят по БДС 2744—57 на следните изисквания:

а)         Вкус и миризма — както при сухите цели шипки (виж по-горе).

б)        Цвят — да е оранжевочервен до червен. Не се допускат за екстра качество жълтозелени и кафяви люспи. Допускат се за I качество жълтозелени и кафяви люспи до 5% по тегло, а за II и III качество — до 10% по тегло.

в)         Примес на „семе“ и мъх се допуска за екстра качество не повече от 2% по тегло, за I качество — не повече от 3%, за II качество — не повече от 5% и за III качество — не повече от 10% по тегло.

г)         Плодови дръжки се допускат за екстра качество не повече от 0,1%, за I качество — не повече от 0,2%, за II качество — не повече от 0,5% и за III качество — не повече от 1%.

д)        Влага се допуска до 10% (за екстра, I, II и III качество).

е)         Съдържание на аскорбинова киселина (витамин С) в мг на 100 г се изисква за екстра качество не по-малко от 800, за I качество — от 500 до 800, за II качество — от 300 до 500, за III качество — от 100 до 300.

Не се допуска наличност на пясък, уловим органолептично.

Сушената шипкова люспа не трябва да има плесен или каквито и да са следи от складови неприятели.

Средната проба се взема също както при целите сухи шипки.

Съхранение

В сухи, проветриви, хладни и тъмни помещения в добре затворени опаковки. От време на време билката трябва да се проверява да не е мухлясала или нападната от гризачи и насекоми.