Целина лист - при ревматизъм, Apium graveolens

Целина листа - билка и подправка

Apium graveolens L.

Целината, позната още като Кервиз, е популярна подправка в българската кухня. Използваеми части са корените, листата и стръковете на растението.
Листата от целина се използват за овкусяване на супи, зеленчукови и месни ястия, маринати и туршии. Комбинира се добре с майорана, мащерка, лук, чесън. Подходяща е за безсолни диети, защото съдържа органичен натрий, който замества готварската сол.

Целината в полза на здравето

Народната медицина препоръчва използването на целина като диуретик и нейната употреба при лечение на заболявания на бъбреците и пикочния мехур. Тя също така е афродизиак и има тонизиращ ефект.

Инфузия от корени и листа се използва за стимулиране на апетита и подобряване на храносмилането, метеоризъм, заболявания на ставите и някои кожни заболявания. Има леко слабително действие. Регулира обмяната на веществата. Препоръчва се при ревматизъм.

Начин на употреба на листа от Целина

Кулинарна цел: за овкусяване на супи, зеленчукови и месни ястия, маринати и туршии. Комбинира се добре с майорана, мащерка, лук, чесън.

Запарка: 2 с.л. билка се запарва с 500 мл вряща вода за 5 мин., плътно похлупена. Приема се 3 пъти дневно по 150 мл, след хранене.

Състав

Целина лист сушен (Apium graveolens L.).

Алергени: целина

Противопоказания

В големи количества дразни лигавицата на стомаха и червата! Да не се използва при пясък в бъбреците и пикочния мехур, опасност от кръв в урината!

Научете повече за Целина

Характерни особености

Целината (лат. Apium graveolens L.) ароматната целина или култивираната целина е вид от рода на целина, семейство (лат. Umbeffifeigae) или лат. Apiaceae и е ценна зеленчукова култура.

Ботаническо описание

Целина (на латински: Apium graveolens L.) е едногодишно или двугодишно растение с гъстообразен, разклонен корен, който става дървесен през втората година. При културните форми на целина коренът е месест.

Стъблото е право, високо 30 - 100 см, набраздено, най-често кухи, силно разклонени, разположени на разстояние клони. Листата са разположени на дълги дръжки (понякога месести), първите листа са триразрешени, по-късно перисти, еднакви; горните стъблови листа понякога са противоположни. Чадърите са многобройни, малки, на къси дръжки или почти приседнали, бели венчелистчета, дълги около 0,5 мм. Цветовете са бели, малки, събрани в сложни чадъри, кръстосано опрашвани. Формулата на цветето на целина е * H (4-5) L (4-5) T4.

Плодът е двойно семе. Семената са дребни, сиви или кафеникаво-кафяви на цвят, дълги 1-1,5 мм и дебели 0,5-0,7 мм. Масата на 1000 семена е 0,3-0,5 гр. Целината цъфти от юли до септември.

Събиране на суровини

Листата от целина се берат през юни-юли, семената през август-септември, а корените се събират през есента. Листата от целина се откъсват според нуждите. По-добре е да вземете големи листа. С достатъчно поливане можете да реколтирате до почти късна есен. При прибиране на реколтата листата се сушат под навес (затваряне от пряка слънчева светлина). Съхранявайте сухата целина на хладно и сухо място. Семената от целина се берат само на втората година. Времето за прибиране на кореновата целина е през октомври, а в южната част на страната можете да берете целина до ноември. Дръжката целина се бере преди слана.

Химичен състав

Кореновите култури на целина съдържат от 10 до 20% твърди частици, включително 2-4% захари, 1-2,5% суров протеин, калий, калций, фосфор. Листата от целина съдържат от 10 до 18% твърди частици, включително около 1% захар, 2-3% суров протеин. Целината е много богата на аскорбинова киселина (в листата до 110 mg% от този витамин), каротин (провитамин А), витамини В1, В2, витамин РР, соли на калий, калций, фосфор. Освен това в растението са открити флавоноиди и фуранокумарини. Химическият състав на целина съдържа също оксалова киселина, пурини, етерично масло, витамини А, В6, В9, Е, К, пектини, минерални соли и органични киселини. Енергийната стойност на целина е само 16 kcal.

Противопоказания и странични ефекти

Целина е противопоказан по време на бременност, лактация, както и при възпаление на бъбреците и хора с тенденция да образуват камъни в пикочните пътища.