Калина кора - при кръвотечение и мускулни крампи, Viburnum opulus

Калина кора - билка

Viburnum opulus L.

Калината, чието научно наименование е Viburnum opulus L е родом от Европа. представлява храст, чиито плодове червени и силно кисели, и силно наподобяват червени боровинки. Те остават на храста през цялата зима, дори след като листата опадат.

Кората на тази билката Калина няма миризма, но има особен горчив и стипчив вкус. 

Ползи за здравето на билката Калина

Кората на Калината е спазмолитично и успокояващо. Тя е бил използвана от жените за успокояване на менструални болки в продължение на стотици години.

Кората е била използвана за лечение на много болезнени менструални течения (като дисменорея), ендометриоза или кисти на яйчниците.

Растителната химия съдържа виопудиал, съединение, което отпуска гладката мускулатура и понижава кръвното налягане.

Калина е много ефективен домашен лек при мускулни крампи в краката

Въпреки, че растението има много други приложения в билковата медицина, основната му употреба е като мускулен релаксант. За тази цел кората може да се използва и за облекчаване на хълцане, болка и спазми в мускулите, стомаха и червата. 

Може да се използва като домашен лек за менструални спазми след ПМС. Необходимо е да сварите 2 чаени лъжички изсушена кора от калина в една чаша вода и оставете да къкри за около 10 – 15 минути. Приемайте този домашен лек три пъти на ден при менструални болки.

Освен това може да ви помогне да се справите с високо кръвно налягане, проблеми с бъбреците, главоболие, виене на свят, подуване на краката.

Има релаксиращи свойства, които могат да помогнат за увеличаване на циркулацията и притока на кръв. Това може да подпомогне елиминирането на отпадните продукти от тялото. Освен това, има съдоразширяващи свойства, което позволява на кръвта да се движи по-лесно и оказва положително въздействие върху кръвното налягане.

Народни наименования на билката

Бубалек, гирмиж, калина, картоп, снежна китка, тутунига.

Калина кора - действие

Кръвоспиращо, успокояващо, хипотензивно.

Калина кора - приложение

При различни кръвотечения, белодробни възпаления с кашлица, болки и спазми на стомаха и червата, сърдечни заболявания и бъбречни заболявания като противооточно средство.

Начин на употреба - Калина кора 

1 чаена лъжичка ситно стрита кора се залива с 1 чаша вряща вода, прецежда се след 15 мин и се пие на глътки (доза за 1 ден).

Състав

Калина кора (Viburnum opulus L.).

Произход

Индия

Научете повече за билката Калина

Характерни особености

Калината — Viburnum opulus L, от сем. Caprifoliaceae — може да добие размерите на малко дърво със стъбло, високо 6—7 м. Листата са срещуположни, три- до петделни, едро назъбени, отгоре са зелени и голи, отдолу — синкавозелени и понякога влакнести, с дълги дръжки, с четиновидни прилистници. Цветовете са белезникави, събрани в метличести чадърчета. Плодовете са овални, ясночервени, месести, с по една червена костилчица.

Време за бране

Април — май.

Начин на бране

Събират се корите от стъблата и клоните през време на сокодвижението на растението в първата половина на пролетта. Правят се пръстеновидни нарези на разстояние около 30 см един от друг, които се съединяват с един или два надлъжни нареза, при което кората лесно се обелва.

Недопустими подмеси

При брането да не се смесва с черната калина {Viburnum lantana L.), на която листата са цели, елипсовидни и набръчкани, а плодовете са първоначално червеникави, а впоследствие стават черни.

Начин на сушене

Събраният материал се прочиства от случайни примеси и се суши на открито, в проветриви помещения или в сушилня при температура до 45°.

Рандеман

От 3 кг свежи кори се получава 1 кг сухи

Описание на готовата билка

Изсушените кори от калината са тръбовидни, улейовидни или отделни плоски парчета, дълги до 30 см и дебели около 2 мм. Външната повърхност обикновено е набръчкана, по-рядко гладка, сивокафява или сивозелена, сивкави, белезникави или бледокафяви петна или чертички (лентицели). Вътрешната повърхност е гладка, жълтозеленикава или жълтокафява с червеникави петна и ивици. Ломът е гладък или слабо влакнест. Миризмата е слаба, характерна, а вкусът — горчив, тръпчив. Отварата от корите (1:10) дава с разтвор от железноамониева стипца зелено оцветяване.

Качествени изисквания

Фармакопеята допуска обща пепел не повече от 5%; тъмнокафяви или потъмнели кори — не повече от 5%; късове с дървесина — не повече от 2%; странични примеси: органични — не повече от 1%; минерални — не повече от 1%.

Съхранение

В сухи, добре проветриви помещения.