Черен Оман корен – Зарасличе, при счупване, навяхване, Symphytum officinale

Черен Оман корен - билка

Symphytum officinale L.

Употребата с лечебна цел на корен от Черен оман, датира от преди 2000 години. Познато още като Зарасличе, растението (Symphytum officinale L) принадлежи към семейство Boraginacea и е ценено в традиционната медицина заради своите противовъзпалителни, аналгетични и стягащи свойства.

Активните съставки на Омана включват алантоин, слузести вещества, розмаринова киселина и други производни на хидроксиканелена киселина. Освен това, оманът съдържа потенциално токсични пиролизидинови алкалоиди, но абсорбцията е значително по-ниска през кожата в сравнение с приемането им през устата. 

Външната употреба е показана при проблеми с периоста, фрактури на кости, насърчаване на образуването на калус, невралгия след фрактури, разтягания, контузии, теносиновит и възпаление на мускул, хематом, тромбоза, артрит, шипове, рани, които зарастват лошо и пародонтоза.

Вътрешната употреба е насочена при гастрит, пептична язва, средства за кашлица и се използва като популярно лекарство при ревматизъм, плеврит, бронхит, диария и тумори. Вътрешната употреба на Черен оман като отровно растение изисква повишено внимание.

Лечебни свойства на Черен оман

Инфузията от корени има стягащо и успокояващо действие. Инфузията и отварата от корените също има забележителното свойство да засилва регенерацията (възстановяването) на различни тъкани, да притъпява болката и да допринася за бързото заздравяване на костите при фрактури.

Инфузията на корени от се използва за бани, измивания и компреси при фрактури и дислокации, натъртвания, болки в ставите, скрофула, различни кожни заболявания и особено за лечение на стари, слабо заздравяващи рани и язви. Коренът на прах служи като хемостатично средство при назални и други външни кръвоизливи. Алкохолната тинктура от корените се използва за противовъзпалителни и обезболяващи компреси. За фрактури на костите, ревматични болки, рани и язви се използва мехлем от корените. Масло (маслена настойка) се използва при артритни стави, натъртвания, навяхвания и други травматични увреждания, както и за възпалени подувания на пръстите на краката.

Народни наименования на билката

Див тютюн, зарастличе, мазен корен, самодивско мазниче, черен корен, черен оман.

Действие на Черен оман корен

За улесняване заздравяването на рани, костни счупвания, рани, язви /потвърдено експериментално/, кървене.

Приложение на Черен оман корен

Външно - при пародонтоза, костни фрактури и наранявания, гнойни костни и тъканни възпаления, възпаления на вените, болезнени ампутирани крайници, контузии, изкълчвания, невралгии, трудно заздравяващи и дълбоки рани, циреи и др.

Вътрешно - при диария, дизентерия, катар на червата, стомашна и дуоденална язва, хроничен бронхиален катар.

Начин на употреба на Черен оман корен

За компреси, лапи и промивки: 2 супени лъжици се заливат с 200 мл вода, ври 10 минути и след това престоява още 20 минути.

Настойка: 1 супена лъжица се залива с 200 мл вода за 8 часа. Настойката се прецежда и билката повторно се залива с 1 чаша вряща вода. Оставя се да престои 10 минути, прецежда се и двата извлека се смесват. Това е доза за 1 ден. Пие се на глътки през 2 часа.

Състав

Черен оман корен, нарязан на парченца (Symphytum officinale L.).

Противопоказания 

ОТРОВНО! Силно действаща билка! По лекарско предписание, с лекарски контрол! Да се използва много внимателно, по предписанието на лекар!
Поради изменчивостта в съдържанието на пиролизидни алкалоиди, препаратите от корена на билката са опасни за вътрешно използване, освен ако не е гарантирано изчистването им от пиролизидните алкалоиди. Въпреки, че чая от корена на черния оман е бил традиционно използван, опасността от пиролизидни алкалоиди е значителна. Ето защо, препарати от корен и млади листа на черен оман не трябва да се приемат вътрешно.
Да не се използва върху замърсени рани, тъй като бързото оздравяване може да „консервира” мръсотия или гной.

Научете повече за билката Черен Оман

Характерни особености

Черният оман — Symphytum officinale L. — от сем. Грапаволистни — Borraginасеае — е многогодишно тревисто растение. Коренът е месест, крехък, до 30 см дълъг, отвън е тъмнокафяв до смолисточерен и бял отвътре. Той не образува грудки. Стъблото е до 1 м високо, разклонено, в горната си част крилато от низбягващите листа. Листата са едри, длъгнести или елиптични, стеснени постепенно към основата си, долните са с дръжки. Горните листа са ланцетни, седящи, низбягващи по цялата дължина на междувъзлието. Цветовете са лилави, розови или бели, малобройни. Плодът е черно блестящо орехче, косо разположено, с вдлъбнатинка. Цялото растение е грапаво.

Разпространение

Във влажните места край реките и потоците доста нашироко в цялата страна както в равнините.

Начин на бране

В края на така и в предпланините.

Време за бране

Август—октомври.

Лятото и през есента се вадят корените от две-тригодишни растения. Тогава те са най-пълноценни. Събраният материал се очиства от надземни части, измива се и се оставя да се отцеди, като след това се нарязва на късове по около 10 см, а по-дебелите корени се разцепват за по-бързо сушене.

Недопустими подмеси

При брането да не се смесва с подобните му видове от същия род (у нас се срещат още 4 други вида черен оман).

Начин на сушене

Така подготвеният материал се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура до 45°. Да се суши бързо. При бавно сушене има опасност билката да почернее отвътре и да стане негодна за употреба.

Рандеман

От 4—5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.

Описание на готовата билка. Изсушените корени от черния оман са тъмнокафяви до смолисточерни отвън, а отвътре бели или бледожълти, плътни, набръчкани, с гладък лом. Миризмата е без особености, а вкусът — сладникаво-слузест.

Съхранение

В сухи и проветриви помещения, в добре приготвени опаковки. Да се пази от влага. Гризачи и насекоми лесно нападат билката.

Повече за билката Черен оман и нейните лечебни свойства, можете да прочетете тук.