Ревен корен - при запек, Rheum palmatum

Ревен корен - билка

Rheum officinale, Rhubarb (root)

В България, често ревена се продава също с името Алпийски лапад, но трябва да се знае, че въпреки че и двете билки са от едно семейство и имат общи свойства, то те са различни подвидове растения.

Ревен корен и неговите ползи за здравето

В народната медицина ревенът се използва като тоник, както и при различни нарушения на стомашно-чревния тракт, заболявания на жлъчния мехур и жлъчните пътища, при анемия и туберкулоза. В тибетската традиционна медицина ревенът се използва за лечение на отравяния и възпалителни заболявания, той също е включен в таксите „за изхвърляне на отровите“. Ползите от ревен се отбелязват при различни възпалителни заболявания: аднексит, артрит, ревматизъм, пневмония, бронхит, фурункулоза, псориазис, холецистит.

В големи дози, особено в алкохолни препарати от ревен, се проявява ефектът на антрагликозидите. Постепенно се разграждат в алкалната среда на червата, те дразнят рецепторите, причинявайки повишена перисталтика, засягайки главно дебелото черво. Таногликозидите, съдържащи танини, повишават апетита, влияят върху дейността на стомаха и червата и имат стягащо и антисептично действие. Ревен също засилва жлъчната секреция. 

Може да смелите на прах предлагания от нас чист корен ревен, за удобен прием в празни капсули.

Действие на Ревен корен

В малки дози ревенът подобрява храносмилането, като увеличава стомашната секреция и тонизира мускулатурата на храносмилателните органи. В по-големи дози действа слабително или очистително.

Приложение на Ревен корен

Корените, коренището и листата се използват при хроничен запек предимно, като слабително средство. Действието настъпва 8 - 10 часа след приемане, без да се повлиява функцията на стомаха и тънките черва. Подходящ при лечение на запека у деца, тъй като не се подтиска апетитa и не разстройва храносмилането.

Начин на употреба на Ревен корен

Корените на ревена, стрити на прах, се прилагат като тонизиращо храносмилателната мускулатура средство в доза 0,05 - 0,10 г, като слабително средство по 0,25-0,50 г и като очистително средство по 1-3 г.

Водните и спиртните настойки се приемат по 1/2 - 1 чаена лъжичка 2 пъти на ден преди хранене (при атония на червата).

При деца над 1 година се препоръчва сироп от ревен по 1/2 - 1 чаена лъжичка дневно. Слабителният ефект настъпва след 8 - 10 часа, поради което препаратите, съдържащи ревен, се приемат вечер преди сън.

Състав

Ревен корен, нарязан на парченца (Rheum officinale).

Противопоказания

Употребата на ревен е противопоказана при холецистит, апендицит, стомашно кървене и непроходимост на червата.

Научете повече за билката Ревен

Характерни особености

Голямо многогодишно тревисто растение с височина 150-250 см, с многоглаво тъмнокафяво късо коренище (диаметър 4-6 см) и големи масивни месести жълти корени. Стъблата на ревен с червеникави петна, прави, голи, леко разклонени, с диаметър 4-5 см, леко листни. Приосновните листа са едри, в розетки, с дръжка с дължина до 1,5 м, листно острие с диаметър до 75 см, широка форма със сърцевидна основа, 5-7 лобови, гъсто опушени с дълги косми под цялата повърхност. Листата на листата са заострени, неравномерно грубо врязани. Стъблови листа с камбана, редуващи се, по-малки на къси дръжки. Цветовете са дребни в големи съцветия, розово-бели или червени. При представители на рода ревен, цветето се отличава с удвояване на тичинките на външния кръг и падащ околоцветник. Формулата на палмовото цвете на ревен е O6T9P1. Плодът на ревен ревен е триъгълна, ширококрила гайка, дълга 7-10 мм. Цъфтежът настъпва през юни, а плодовете узряват през юли-август.

Събиране на суровини

За медицински цели се използват корени с коренища. Реколтата от ревен се прибира в началото на есента, като започва през септември и завършва през първата половина на октомври, като се подбират възрастни растения на възраст 3-4 години. Почиствайки корените от земята, те се измиват, разделят се на части, изсушават се на открито и след това в сушилните при температура 60° С се извършва окончателното изсушаване. Цветът на висококачествените суровини е тъмнокафяв, жълтеникаво розов отвътре, при фрактурата изсушеният корен е зърнест, белезникав, с оранжеви петна и ивици, има необичайна миризма и горчиво-стипчив вкус.

Химичен състав

Корените и коренищата на ревен съдържат две групи гликозиди: таногликозиди (от 6 до 10%), включително танини от групата на пирокатехол и причиняващи стягащи вещества, производни на галова киселина, както и антрагликозиди (от 3 до 6%), хризофанеин, глюкоалое-емодин, глюкоемодин и глюкорин. Съдържанието на антрагликозиди се увеличава значително с възрастта. Корени коренища и корени също съдържат много нишесте, катран и пектин. Листата съдържат аскорбинова киселина, железни соли, ергостерол, оксалова и ябълчена киселини. В допълнение, рутин и органични киселини бяха открити в листата и плодовете.