Къпина корен
Rubus sp. diversa
Къпината расте из горите, храсталаците, поляните, покрай пътищата, по предпланинските и планинските склонове на цялата страна.
С лечебна цел се използват листата (Folia Rubi fruticosi) и корените (Radiax Rubi fruticosi). Листата се събират през лятото, а корените — от септември до ноември.
Къпините се отличават с високото си хранително съдържание на диетични фибри, витамин С, витамин К и основния минерал манган. Коренът съдържа сапонини и танини, докато листата съдържат плодова киселина, флавоноиди и танини.
Къпината има адстрингентно, запичащо, противовъзпалително действие.
Листата и корените на къпината са дългогодишен домашен лек за анемия, обилна менструация, диария и дизентерия.
За противовъзпалително действие говорят и данните от древността. Диоскорид е използувал отвара от листата и корените при диария и при възпаление на лигавицата на устата, гингивити, афти и др. Споменава се, че по-добре действа извлекът от накисването на листата, отколкото изваряването. Наблюденията при една голяма епидемия от дизентерия през 1917 г., направени от Dimand (Leclerc, H. Precis de phytotherapie. Paris, Masson & Cie, 1935), показват, че изсушени и нарязани корени в концентрация 20 г на 500 г вода, варени 2 — 3 минути, дават отвара със силно запичащо действие.
Като вода за уста, тя се използва за лечение на кървящи венци и малки язви в устата. Лапи или компреси се използват външно върху рани и натъртвания.
Отвари се използват за облекчаване на диария и хемороиди. Танините в билката не само стягат тъканите, но и помагат за овладяване на леко кървене.
Приложения на къпина горска
Листа и корени - при диария, гастрит, обилна менструация, бяло течение, леки форми на захарен диабет, разширени вени; Външно листата се използват при възпаление на лигавицата на устата, кървене на венците, хемороиди; Плодовете - при простуда.
Като пикочогонно средство.
Начин на употреба на Къпина корен
Отвара: В 500 мл вода 20 г корени се оставят да врат 3 минути. След като се прецеди, се пие по 150 мл, 3 пъти дневно преди хранене.
Състав
Къпина корен (Rubus sp. diversa).
Противопоказания
Къпината не се препоръчва на хора с ниска киселинност на стомаха. Не се препоръча на пациенти с хипотония. Инфузиите и отварите са в състояние да понижат кръвното налягане, което ще доведе до влошаване на състоянието.
Производител
БИЛКИ ЕООД
Научете повече за Къпина
Характерни особености
Къпините — Riibus thyrsoideus, Rotomentosus Borkh., R. caesius L., R. hirtus W. K. и др., — неправилно наричани с общото име Rubus fruticosus L., който не се среща у нас, са от сем. Розоцветни — Rosaceae. Те са бодливи храсти и полухрасти с дълги пълзящи или изправени, покрити с шипове стъбла. Листата са по 3—5 на дръжка, яйцевидни, към върха заострени, назъбени, отгоре зелени, отдолу обикновено покрити с власинки, със ситни бодли върху долната страна на главната жилка, а понякога и на листните дръжки.
Разпространение
По дунавските острови, предпланинските и планинските склонове, горите, сухите баири, обработваемите места и др. почти в цялата страна.
Запасите от растението са много големи.
Време за бране
Септември — ноември.
Начин на бране
Корените се изкопават, прочистват се от надземните части и тънки коренчета, измиват се, нарязват се на късове с дължина 8—10 см, а по-дебелите се нацепват.
Начин на сушене
Така подготвеният и отцеден от водата материал се разстила върху рамки и се суши в сушилня при температура до 60° или в закрити с осигурена вентилация помещения. Допуска се сушенето и на слънце, като се досушава в проветриви помещения или в сушилня.
Рандеман
От 4 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.
Съхранение
В сухи и проветриви помещения. От време на време да се проверява да не би корените да са нападнати от гризачи или насекоми, както и да не са овлажнели.