Мечо грозде лист - при цистит и уринарни инфекции, Uvae Ursi

Мечо грозде лист - билка

Uvae Ursi

Представлява вечнозелен храст, наричан Мечо грозде, защото мечките изглежда обичат да си похапват червените плодове на растението. 

Преди откриването на антибиотиците, Мечото грозде се използва като естествено средство за лечение на инфекции на пикочните пътища.

Билката Мечо грозде има антисептичен и диуретичен ефект. Използва се при възпалителни заболявания на бъбреците и пикочните пътища. Основните показания за употреба са цистит, уретрит, пиелит на бъбреците. Мечото грозде е основна съставка от диуретичните чайове.

Дезинфекциращият ефект на мечото грозде върху бъбреците и главно върху пикочния мехур и пикочните пътища, отдавна е известен. В народната медицина се използва като дезинфектант при различни заболявания на бъбреците и пикочния мехур, както и при кашлица и особено при хронична диария, което не е изненадващо, тъй като листата от мечото грозде съдържат много танини, които „фиксират“ червата.
Растителните препарати имат антисептично, стягащо, противовъзпалително, обезболяващо и холеретично действие.
Мечото грозде е известен диуретик и противовъзпалително средство при лечението на заболявания на пикочния мехур, пикочните пътища и уролитиаза. Антимикробните му свойства са свързани с арбутин и метиларбутин. 
Инфузията с мечо грозде се използва като диуретик при сърдечно-съдова недостатъчност, белодробна туберкулоза и диабет, като стягащо средство при храносмилателни разстройства и хроничен запек.
Отварата и прахът се предписват при язви, гнойни рани и диатеза (под формата на вани).
Тинктурата се използва при заболявания на нервната система, алкохолизъм, като обезболяващо средство при ставен ревматизъм и подагра.

Може да откриете билката в насипна естествена форма и на прах, включително чай, тинктури, таблетки и капсули за приемане през устата. Екстрактите от растението се използват и в продукти, прилагани върху кожата. В билкови лекарствени препарати се използват само листата, а не плодовете.

Народни наименования на билката

Див чимшир, диви черешки, диво буднарче, кокузе, мечо грозде.

Мечо грозде лист - приложение

Заболявания на отделителната система, свързани с възпалителни процеси на бъбреците, пикочния мехур и пикочния канал (уретрит, цистит, пиелит и комбинирани заболявания като пиелонефрит, цистопиелит и цистопиелонеф­рит, остър и хроничен гломерулонефрит, а също и при нефролитиаза).

Начин на употреба - Мечо грозде лист

Отвара: 1 чаена лъжичка се поставя в 150 мл вряща вода, вари се в продължение на 15 мин и се оставя да престои още 20 мин. Пие се по 150 мл 3-4 пъти на ден преди ядене.

Чай: 1 супена лъжица от листа от билката се поставя в 500 мл студена вода. Оставя се да кисне 8-12 ч и се вари 5 мин. След като кисне още 20 мин, се прецежда и се пие по 100 мл на 4-5 интервала през деня. Трябва да се приема поне няколко месеца, за да се усети уроантисептичният му ефект.

Състав

Мечо грозде лист (Uvae Ursi).

Противопоказания

Не трябва да се приема продължително време. Някои автори не препоръчват прилагането на листата под форма на отвара, защото така се извличат и дъбилни вещества, които дразнят стомашно-чревната лигавица.

Производител

БИЛКИ ЕООД

Научете повече за билката Мечо грозде

Характерни особености

Мечото грозде — Arctostaphylos uva ursi (L.) Spr. от сем. Ericaceae — е ниско, пълзящо, вечнозелено храстче. Листата са обратно яйцевидни или лопатовидни, клиновидни в основата си, кожести, целокрайни, с меки къдрави власинки по ръба, а на върха заоблени или завършващи с късо, извито назад връхче, отгоре тъмнозелени, с вдлъбнато мрежесто жилкуване, отдолу бледо- зелени, със слабо изпъкнало жилкуване, по ръба си с меки и дълги къдрави власинки. Цветовете са розови, а плодовете — обли, червени, многосеменни ягоди.

Разпространение

По сухите каменливи и скални поляни и покрай иглолистните гори в някои наши планини.

Въпреки, че запасите от растението са значителни (досега годишно са събирани до 78 т сухи листа), билката вече не може да задоволява нуждите от диворастящите си находища. Необходимо е да се вземат незабавно мерки за разширяване на растението и увеличаване на добива, като се засяват масово в изтощените му диворастящи находища.

Време за бране

Юни—август.

Начин на бране

Брането се извършва в сухо и по възможност слънчево време. Отрязват се облистените върхари през време на цъфтене на растението. Отрязаните стръкове веднага се прочистват от миналогодишни червени или потъмнели листа и други примеси. Облистените върхари да се режат, да не се скубят.

Недопустими подмеси

При брането билката не трябва да се смесва с:

XII.       Червената боровинка — Vaccinium vitis idaei L., листата на която са овални и прави, не са много кожести, а от опаката си страна имат множество черни точки.

XIII.      Блатна боровинка — Vaccinium uliginosum L., на която листата са по широки, целокрайни, но не са кожести.

XIV.      Черната боровинка — Vaccinium myrtillus V., листата на която са тънки, нежни, плитко назъбени и не са кожести.

XV.       Чимширът (стр. 222, фиг. 117) — Buxus sempervirens L., в листата на който освен главна средна жилка не се забелязва никаква странична, докато жилкуването на листата от мечото грозде е ясно мрежесто.

Начин на сушене

Събраните стръкове се проверяват още веднъж за чистота, след което се сушат в проветриви помещения или в сушилня при температура до 55°. След изсушаването листата се отделят от стръковете и се прочистват чрез отвяване и пресяване.

Рандеман

От 4 кг свежи листа се получава 1 кг сухи. От 8 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи листа.

Описание на готовата билка

Изсушените листака мечото грозде са кожести, целокрайни, обратно яйцевидни или лопатовидни, обикновено на върха заоблени, към основата си стеснени, преминаващи в къса дръжчица. Лицевата им страна е лъскава, тъмнозелена, а опаката — матова, сивозелена. Жилкуването им е мрежесто. Жилките от горната страна са хлътвали, а главната жилка е добре развита. Миризмата е без особености, а вкусът — слабо тръпчив, нагарчащ.

Качествени изисквания

По БДС 3201—58 се допуска влага не повече от 12%; ситно натрошени листа —не повече от 1%; променени части (потъмнели, почернели и др.) — не повече от 6%; други части от растението (части от стъблото и др.) — не повече от 1°/0; части от други растения — не повече от 0,5%; странични минерални примеси — не повече от 0,25%. Не се допуска наличност в сухите листа на живи насекоми и личинки.

Съхранение

В сухи и проветриви помещения. Да не се оставя да лагерува дълго.