Бъзак корен - билка
Sambucus ebulus
Бъзакът е билка, която е добре позната от древни времена. Описан е и от древногръцкия лечител Диоскорид в неговата De Materia Medica, където са изброени много от неговите терапевтични приложения.
Растението се използва широко в българската традиционна медицина и до днес е популярно най-вече като мощен имуностимулант.
Лечебните свойства на бъзака се дължат на многото биоактивни съединения, които съдържа. Богат е на антоцианини, фитостероли, флавоноиди, терпени, феноли, танини, лектини и др. Растението съдържа и растителния антиоксидант кверцетин.
Освен плодовете се използват и останалите части на растението – корените, листата и цветовете.
Корените се изваждат, измиват се и се нарязват на парчета. След като изсъхнат добре, могат да се съхраняват.
Коренът на тревистият бъз има диуретично, антимикробно и потогонно действие. В медицината се използва за медицински цели под формата на отвара. Коренът се използва при ужилвания (чрез втриване) и при бъбречни заболявания (чрез отвара).
В корените се съдържат дъбилни вещества и танини.
Народни наименования на билката
Абуд бъзак, бъзуняк, бъзей, мастилница (плодовете боядисват като мастило), ниско бъзе.
Начин на употреба на Бъзак корен
Запарката и отварата се правят при съотношение 5-10 гр билка на 300-400 мл вряща вода. Пие се по една кафена чашка 3 пъти дневно.
Състав
Бъзак корен, нарязан на парченца (Sambucus ebulus).
Научете повече за билката Бъзак
Характерни особености на билката
Бъзакът — Satnbucus ebulus L. от сем. Caprifoliaceae — е многогодишно тревисто растение. Стъблото е едногодишно, високо до 2 м. Листата са нечифтоперести, с ланцетни прилистници, обикновено с 5—9 продълговати, заострени и назъбени листчета. Цветовете са бели или червеникави, събрани в едри съцветия на върха на стъблото. Прашниците са червеникави, а плодовете черни.
Разпространение
По изоставените места, бунищата, покрай пътищата, храсталаците, реките и пр. в цялата страна. Някъде е опасен плевел.
Време за бране
Август — октомври.
Начин на бране
Корените се изкопават в късно лято или през есента след узряването на плодовете. Изкопаният материал се изчиства от надземните части, измива се с вода, нарязва се на парчета по 8—10 см, оставя се да се отцеди и след това по-дебелите корени се разцепват надлъж за по-бързо сушене.
Начин на сушене
Измитите, нарязани и отредени корени се сушат бързо в проветриви помещения, разстлани върху рамки или постилки, или в сушилня при температура до 40°.
Рандеман
От 3— 4 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.
Съхранение
Билката е отровна. Да се съхранява предпазливо в сухи и проветриви помещения отделно от другите неотровни билки.
Loading...