Червен божур цвят - билка
Paeonia peregrina Miller
Божурът е красиво цвете. Коренът и по-рядко цвета и семето се използват за направата на лекарство. Божурът понякога се нарича червен божур и бял божур. Това не се отнася до цвета на цветовете, които са розови, червени, лилави или бели, а до цвета на обработения корен.
Божурът съдържа уникално съединение, наречено paeoniflorin, за което се смята, че успокоява нервите и намалява честотата на мускулните спазми.
Има антибактериални, противогъбични, аналгетични, успокоителни и спазмолитични свойства.
В традиционната китайска медицина, червеният божур е бил използван при кървене или липса на движение на кръвта, в зависимост от това как е приготвен. При тестове върху животни, екстрактите от червен божур спират слепването на кръвните тромбоцити. Други тестове показват, че червеният божур може да помогне на пациенти с вирусен хепатит.
Божурът се използва при подагра, остеоартрит, треска, заболявания на дихателните пътища и кашлица. Жените използват божур за менструални спазми, синдром на поликистозните яйчници, предменструален синдром (ПМС) и за започване на менструация.. Използва се и при вирусен хепатит, чернодробна цироза, стомашно разстройство, мускулни крампи, „втвърдяване на артериите“ (атеросклероза) и за предизвикване на повръщане. Божурът се използва и при спазми, магарешка кашлица (коклюш), епилепсия, нервна болка (невралгия), мигренозно главоболие и синдром на хроничната умора.
Божур се прилага върху кожата за заздравяване на напукана кожа, особено пукнатини около ануса (анални фисури), които понякога се появяват при хемороиди.
Външно се прилага при хемороиди, ревматизъм, подагра, разширени вени.
Действие на Червен божур цвят
Болкоуспокояващо локално действие. Тонизиращо кожата и тъканите. Стимулира процеса на кръвосъсирване.
При какви заболявания се прилага билката Червен божур?
Хемороиди, ревматизъм, артрит, подагра, разширени вени.
Начин на употреба на цвят от Червен божур
1 чаена лъжичка се залива с 400 мл вода и се вари 20 минути на слаб огън. Прецежда се. Правят се компреси на проблемните зони.
Състав
Червен божур цвят (венчелистче) (Paeonia peregrina Miller).
ОТРОВНО! Силно действаща билка! Да не се приема вътрешно без лекарско предписание и контрол! Да не се ползва външно или вътрешно от бременни!
Научете повече за Червения божур
Характерни особености
Божурът— Paeonia decora Anders — от сем. Лютикови — Ranuncula- сеае — е многогодишно тревисто растение. Коренището е късо. От него излизат вретеновидно надебелени корени, които на места преминават в продълговати начленени грудки. Стъблото е високо до 80 см. Листата са едри, двойно или тройно разсечени, отгоре голи, отдолу с редки власинки. Цветовете са едри, кървавочервени, разположени поединично по върховете на стъблото.
Време за бране
Май—юли
Начин на бране
Цветовете се берат през втората година от засяването на растението в сухи, по възможност слънчеви дни след роса. В началото на цъфтенето цветните главички се отрязват в основата или с малка ( до 1 см) цветна дръжка.
Начин на сушене
Събраният материал се прочиства от повредени венечни листа и случайно попаднали при брането примеси и се подлага на сушене в проветриви помещения, като се разстила на много тънък пласт върху рамки или постелки. При влажна пролет, както това обикновено се случва, сушенето става върху фурни, в затоплени помещения или в сушилня при температура до 50°. Сушенето да се извършва много внимателно и бързо.
Рандеман
От 7 кг свежи венчета се получава 1 кг сухи.
Описание на готовата билка
Изсушените венечни листа от божура имат червен или тъмночервен цвят. Миризмата е слабо ароматична, а вкусът — сладникаво-тръпчив.
Качествени изисквания
По БДС 3200—58 се допуска влага не повече от 12%; променени части (черни и жълти венечни листа) — не повече от 5%; други части от растението — не повече от 0,5%; части от други растения — не повече от 0,5%; странични минерални примеси — не повече от 0,25%. Не се допуска сухият цвят да съдържа живи насекоми и личинки.
Съхранение
В сухи и полутъмни помещения в добре затворени опаковки.
Loading...