Пащърнак корен рязан 10/10 мм - при високо кръвно, Pastinaca saliva

Пащърнак корен рязан 

Pastinaca sativa L.

Пащърнакът е добре познат кореноплоден зеленчук, който намира приложение в кулинарията. Използва се в прясно състояние или смлян на прах за овкусяване на зеленчукови или месни ястия, супи, яхнии и салати. Съчетава се много добре с чесън, лук, магданоз и мащерка.

Полезни свойства на Пащърнака

Пащърнак, освен като зеленчук, се използва и в медицината. Фармацевтичната индустрия извлича от него бергаптен и ксантотоксин, на базата на които създава препарата Бероксан, с помощта на който се лекуват редица кожни заболявания, включително витилиго. Ефектът на лекарството е да повиши чувствителността на кожата към ултравиолетово лъчение, което допринася за пигментацията на засегнатата кожа.

Коренът от пащърнак има коронародилатиращо, спазмолитично и меко хипотензивно действие. Прилага се при сърдечни неврози, стенокардия, колики и витилиго.

Начин на употреба на Пащърнак корен

Кулинарна цел: Смелете на прах и добавете към зеленчукови или месни ястия, супи, яхнии и салати. Съчетава се много добре с чесън, лук, магданоз и мащерка.

Чай: 2 супени лъжици се заливат с 500 мл вода. Вари се 10 минути, прецежда се и след изстиване се пие за 1 ден.

Противопоказания

При събиране на растителния материал трябва да се внимава за защита на ръцете, очите и кожата, за да се избегнат изгаряния и раздразнения. Въпреки уникалния състав и полезните свойства на пащърнак, зеленчукът е противопоказан при фотодерматоза, индивидуална непоносимост, хипотония, не се препоръчва при възрастни хора, малки деца. Когато приемате лекарства на базата на пащърнак, трябва да се има предвид, че растението съдържа фурокумарини, които повишават чувствителността на кожата към ултравиолетова светлина. Затова през лятото, преди да отидете на плаж, яденето на пащърнак не се препоръчва.

Произход

Полша

Научете повече за Пащърнак

Характерни особености

Пащърнакът е двугодишно тревисто растение с месест, сочен корен. Стъблото е изправено, ъглово набраздено, опушено, от 30 см до 3 м височина. Листата от магданоз са изрязани на върха, дълголистни, блестящи отгоре, отдолу покрити с меки, гъсти власинки, лобовете на листното острие имат остри зъби и дълбоки разрези. Листата отделят етерични масла при горещо време. Цъфтежът на магданоз започва през юли и продължава до септември. Цветовете са бисексуални, правилни, малки, жълти, събрани в сложни чадъри, които имат 8-12 лъча. Чашевицата е петзъбеста, с долен яйчник с два гнезда, пет венчелистчета и пет тичинки. Плодът на пащърнак е овален двусемен овул, който при узряване се разпада на две малки части. Пащърнакът е културен вид, получен в резултат на размножителна работа от див пащърнак. Той се различава от последния по мощен зеленчуков сладко-корен. Цялото растение излъчва слаб, но приятен аромат. През първата година от живота зеленчукът образува розетка от листа, както и вретенообразен или коничен, месест корен зеленчук. Цъфтежът се проявява на втората година през юли - август. Плодовете на пащърнака узряват в началото на есента. Семената от магданоз са плоско притиснати, кръгло-елиптични по форма, жълто-кафяви на цвят. Пащърнакът предпочита плодородна, дренирана градинска почва. Парцелите за отглеждане на култури трябва да бъдат слънчеви, топли. Пащърнакът се размножава чрез засяване на семена. Издънките издържат на замръзване. Интересното е, че растението няма вредители от насекоми и е непретенциозно в отглеждането. Има два основни сорта пащърнак - "Кръгъл" и "Дълъг", съответно имената говорят за формата на кореноплодите.

Събиране на суровини

За лечебни цели се използват корен от пащърнак, стъбла с листа и неговите плодове. Прибира се само култивирания пащърнак, дивият пащърнак е токсичен, не може да се използва за кулинарни и медицински цели. Висококачествената коренова култура трябва да е бяла (по-бяла, по-сладка), твърда (мекотата е знак за началото на процеса на гниене), без пукнатини, повреди и тъмни петна. Избирайки кореноплодите на пащърнак по размер, трябва да изберете средно големи корени, тъй като големите от тях могат да се окажат жилави отвътре. Малките зеленчуци са по-сладки, а големите зеленчуци са подходящи за готвене на гулаш и бульон. Пащърнакът се бере през късна есен, като се спазват предпазните мерки: при горещо време етеричното масло, стърчащо от листата, може да причини изгаряне на кожата. Кореновите култури не се мият, а се почистват от земята. Нарязаният връх ще удължи срока на годност на пащърнак. Корените се съхраняват, поръсват се с влажен пясък в тъмно и хладно помещение. Кореновите култури за сушене се нарязват на ленти (с дебелина около 3 мм), след което се сушат във фурната при температура 50 ° С, като се разбъркват от време на време. Получените суровини се съхраняват в затворени стъклени буркани за не повече от 1 година.

Химичен състав

Пресните кореноплодни пащърнак съдържат до 10% въглехидрати, нишесте (4%), до 0,5% мастно масло, етерично масло (до 3,4%), пектини (около 7%), пантотенова и никотинова киселини, рибофлавин, каротин, фибри , тиамин, аскорбинова киселина, витамини РР, В2, минерали (калий, фосфор, магнезий, цинк и др.). Семената от магданоз съдържат фурокумарини (ксантотоксин до 1%, шфондин, бергаптен), кумарини, флавоноидни гликозиди, мастно масло (до 10%). Октилбутиловият естер на маслената киселина е открит в етеричното масло (3,5%), което придава на растението особена пикантна миризма. Прясна билка пащърнак съдържа витамин С, каротин, рибофлавин, тиамин, фолиева киселина, етерично масло, фурокумарини.

Фармакологични свойства

В хода на експерименталните проучвания на пащърнак от европейски учени бяха идентифицирани фурокумарини, които се оказаха фармакологично активни вещества. Доказано е, че фурокумарините имат изразени спазмолитични свойства, както и фотосенсибилизираща активност, тоест повишават чувствителността на кожата към светлина. Тези активни вещества помагат за депигментиране на обезцветени кожни участъци при хора с витилиго. В момента съвременната медицина използва лечебните свойства на пащърнак за лечение и профилактика на много сърдечно-съдови заболявания. Ползите от пащърнак за организма са очевидни: лабораторни изследвания на зеленчука показват способността на растението да подобрява храносмилателния процес, да укрепва стените на капилярите и да има отхрачващо и спазмолитично действие. Европейските учени отбелязаха хранителните свойства на растението. Кореновата култура има диуретични свойства, богата е на калий, който помага да се премахне излишната течност от тялото, като се елиминира оток.

Приложение в традиционната медицина

В народната медицина се използват кореноплодни растения и листа от пащърнак. Водна инфузия и отвара от корени от пащърнак, чиито свойства имат терапевтична стойност за организма, се пият като отхрачващо средство за отстраняване на храчки при бронхит, плеврит, пневмония и туберкулоза. Използват се като спазмолитици при болки от различен произход, стомашни, бъбречни и чернодробни колики, подагра. Настърганата прясна коренова култура също потушава пристъпите на болка и се използва при жлъчнокаменна болест. Пащърнак е добър тоник за укрепване на тялото след сериозно заболяване. Коренът на растението се използва като диуретик при уролитиаза и водянка. Водната инфузия на пащърнак е възбуждаща, активира половите хормони. Инфузия на корен от пащърнак има успокояващ ефект, укрепва стените на капилярите, облекчава спазмите на кръвоносните съдове. Пащърнакът се използва при мускулни крампи, неврози, ангина пекторис, хипертония и безсъние. Растението се приема като общо укрепващо, имуномодулиращо средство. Алкохолната тинктура от корена помага да се отървете от халюцинации и лошо настроение. В народната козметология отвара от пащърнак или сок от суров корен помага при плешивост, активира растежа на космените фоликули. С бульон се намазва петна от лишеи, лекува витилиго.