Бахар на зърна – Пимента, Pimenta officinalis

Бахар плод 

Pimenta dioica, Pimenta officinalis

Бахарът е билка и подправка, която оставя своя характерен вкус в ястията, в които бива добавен. Отличава се с мек лютив вкус и силен аромат. Основното му ароматно съединение е евгенол, намиращ се също в карамфил. Съдържа също цинеол (свеж и остър) и кариофилен (дървесен).

Ямайският пипер е наречен "бахар" поради уникалния му аромат, който съчетава нотки на няколко други подправки, като канела, карамфил, индийско орехче и черен пипер. Това богатство на аромати води до асоциация с разнообразни подправки, което е отразено в името "бахар". В различни езици и култури бахарът има различни имена, но всички те отразяват многообразието на ароматите му. Названието "бахар" идва от турски език, където означава "подправка".

Подобно на други подправки, бахарът ще загуби вкуса си по-бързо в смляното си състояние, чиято повърхност бива изложена повече на въздуха. Затова за най-силен вкус купете цели плодове бахар и смелете малки количества с хаванче или в кухненски робот, ако е необходимо.

С лечебна цел се използва като етерично масло в медицината поради високата си концентрация на антимикробен, противовъзпалителен евгенол като лекарство за настинка, менструални спазми и стомашно разстройство. Стимулира храносмилането и апетита. Има газогонно действие.

Чаят от бахар има антибактериални и укрепващи имунитета свойства, а също сгрява тялото и е много полезен при настинка и грип. Също така, намалява менструални болки и успокоява разстроен стомах. 

Какво представлява бахарът?

Бахарът е изсушено кафяво зрънце от тропическото дърво Pimenta dioica, роднина на карамфила, произхождащо от Западна Индия и Централна Америка. 

Плодовете от бахар се берат, когато са зелени (неузрели) и ферментират за кратко, след което се сушат на слънце (или машинно), по време на което стават червеникаво-кафяви.

Лечебно приложение на Бахар

Препоръчва се след хранене за по-добро храносмилане. При болки в червата и газове с подуване на корема. При диария.

Начин на употреба на Бахар зърна

Кулинарна цел: За овкусяване на супи и ястия от риба, дивеч и говеждо месо. Използва се в туршии и греяно червено вино.

1-2 зърна са достатъчни за овкусяването на 4 порции.

Запарка: 1 ч.л. счукани зърна се заливат с 250 мл вряща вода, похлупва се за 10 мин. Пие се 3 пъти дневно след хранене. При диария се пие на гладно.

Състав 

Бахар цели зърна (Pimenta officinalis L., berries)

Противопоказания 

Употребата на която и да е част от растението за медицински цели не се препоръчва за деца, бременни и кърмещи жени, лица с индивидуална непоносимост. Употребата на сушени плодове е противопоказана при хора с гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника.

Научете повече за Бахар

Характерни особености

Pimenta officinalis е вечнозелено растение, достигащо 10-20 м височина. Кората на дървото е сивкава. Листата са едри, кожени, цели, овални, заострени в края, с пунктирани жлези. Цветовете са малки, бели, бисексуални, събрани в апикални рацемозни фалшиви чадъри. Четири венчелистчета растат в аксилите на листата. Плодът на Pimenta officinalis са синьо-зелени плодове, които представляват трикамерна топка с три черно-кафяви семена вътре. След изсушаване плодовете се превръщат в кафяв грах.

Събиране на суровини

За използване в готвенето се събират плодовете на растението, синьо-зелени плодове, които след изсъхване стават груби и стават кафяви. Плодовете започват да се събират в самото начало на зреене, докато узреят, те губят аромата и вкуса си. След събиране плодовете се сушат на слънце или в специални фурни за 5-10 дни, отделят се от твърдата кора и се сортират. Бахара трябва да се съхранява в херметически затворени стъклени или метални контейнери. За да използвате подправката в смляната форма, грахът се натрошава непосредствено преди употреба, тъй като ароматът бързо изчезва. Срокът на годност на всички подправки е 2 години.

Фармакологични свойства

Бахара все още не се използва в официалната медицина, фармакологичните му свойства са малко проучени. Етеричното масло от растителни плодове обаче се използва широко в ароматерапията поради високото си съдържание на евгенол, естествен антисептик и други полезни вещества. В бъдеще растението може да се използва като антимикробно и тонизиращо средство.

Приложение в традиционната медицина

Дори древните индийци са използвали листата и плодовете на растението за дезинфекция и мариноване на трупове на животни. Плодовете на Pimenta officinalis все още са признати не само като антисептични, но и като упойващи, имуностимулиращи, тонизиращи. Използват се като храна при заболявания на сърцето и кръвоносните съдове, преумора, подагра, спазми, артрит, мускулни болки и различни възпаления.

Варените и смлени плодове се използват вътрешно за лечение на ревматизъм, а мехлемът, приготвен на тяхна основа, се използва външно за прищипване на нерви и заболявания на гръбначния стълб. Специалистите по традиционна медицина твърдят, че изплакването на устата с отвара от плодове пимента или дъвчене на плодчетата може да укрепи венците, да облекчи възпалението и болката и да премахне лошия дъх.